Обобщавам тезата на Сърчо / Религия и мистика / Кастанеда

Обобщавам тезата на Сърчо:

Чистото разбиране е чисто, щото не може да се обясни и в него ума и социума не участват. Ума не е в състояние да го разбере и не участва в чистото разбиране. Там роля играят сетивата, които не интерпретират през ума. Истината за нещата преминават, но без участието на ума и системата за интерпретация.

Общо взето това е тезата.

Тук става смесване с достъпа до знания които идват от безмълвното познание на сънувача и които биват в крайна сметка биват осъзнати и формулирани от разсъдъка. Но това изплуване на сънищата, не е чисто разбиране, макар да води до по-добро разбиране в някои случай за нещата.

Честото разбиране е привелегия на тоналът-аз. Така наречената душа-сянка, тонали.

То е акт на ума, разсъдъка подпомогнат от така наречената истинска душа, тейола и духовния съюзника
При чистото разбиране няма място за неизказани и неформулирани неща. При него в синтезиран вид се разбулват противоречия и се свалят маски, до прочистването и представянето им в чист вид. За това това е акт на разбиране и на изчистване.

Клетките и органите, които функционират чрез жизнената енергия, аурата, така наречения нагуал, не са в състояние да достигнат до формулиране на каквото и да е, още по-малко до чисто разбиране.

Така, че тезата на Сърчо, която той не иска да я изрази с думи е ясна и примитивна. Това е неразбиране на концепцията за двата тонала и нагуала. Една концепция, която и на Кастанеда не е ясна.