Този пример, който ти дадох с природата на светлината като поток от частици, които се движат и вълнов процес при който няма придвижване е добър.

Това са две реалности които са еволюирали, усъвършенствали, но дуалистичната природа си остава.

Например по времето на Нютон частиците са се наричали курпускули. По-късно Айнщайн ги нарича фотони. Модела само се усъвършенства. Т.е усъвършенства се едната страна.

Същото усъвършенстване претърпява и другата гледна точка, другия модел за разбиране природата на светлината. Вълните на Хюигенс, по-късно стават електроматнитни вълни на Максуел. На светлината започва да се гледа като на електромагнитни вълни.

Нещата се усъвършенстват все повече и повече. На фотоните започва да се гледа като на кванти. Въвеждат се принципи за неапределеността от Хайзенберг и другия елемент на модела се развива. Всеки учен си хваща неговия елемент и си го развива, но знае и за другото проявление.

И никой не обвинява другия, в Летачески умопостроуения и пр. Двете заедно са чисто разбиране, което се променя, еволюира като теория, но който го вижда в двете му проявления го разбира така. Това е чисто разбиране за дуалистичната природа на светлината.

За тази работа трябва задълбоченост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 20.02.09 18:43.