Обикновенно нощем сънувам как трябва да реша даден проблем. След това ставам и прилагам сънуваното или го запомням за да го приложа когато дойде момента. Това е.

През деня има много фактори които отнемат вниманието ни и няма време за по-творческо мислене. Така се оказва, че решаването на проблемите от ежедневието във второто внимание върши много полезна работа.

И така като се обърна назад виждам, че това което съм направил и това което съм предоставил да се ползва идва не толкава от идеи взети наяве, а по скоро е сънувано.

По време на сънуването се оказва, че въображението е много мощно. Неща които изглеждат невъзможни за решаване се оказват възможни когато към тях се насочи второто внимание.

Дори понякога се налага да си запомням идеите които идват от съня защото нямам време да ги реализирам на практика. Сега например имам две идеи които дойдоха от сънища през последните десетина дни и си ги помня като решения които трябва да приложа.

Това което правя не е някакво изключение. Знам че много хора са така. Даже някои смятат, че определени науки възникват и се развиват благодарение на хора които сънуват идеите си.

Сънуването обаче си има и своя негативна страна така както първото внимание си има своите капани. Може да се увлечем по странични неща, които не водят на никъде освен в блатото на объркването.

Вярвам, че може да пренасяме от първото внимание във второто и обратно от второто към първото само определени неща. Има неща обаче които не трябва да се пренасят. Двете внимания са отделени и това си истава така.

Може да използваме второто внимание за да решаваме проблеми в първото, но ако тези проблеми произтичат от егото ни, второто внимание ще ги задълбочи. Това е същото като битовия алкохолизъм, който започва след работно време уж за разпускане от стреса или паленето на цигара за успокоение на нервите. Това са чувства на егоцентризъм и самосъжаление на които плащаме данък.

Нито първото, нито второто внимание не могат да решат проблемите, защото в огромните пространства на въображението може да се загубим ако не се ръководим от основната цел - укрепване на връзката с Познанието.

Това е на първо място. Другото не е толкова важно. Така като има приоритет сферата на опитност се разширява, но не се загубваме.

Сега кой бил какво сънувал и какво бил видял и въпроси от типа на "Това как да си го обясня?" нямат значение. Обясненията са за хора които търсят яснота. Този които сънува трябва да е приминал тази граница, защото яснотата служи на онази част от нас която иска всичко да е логично, последователно, подредено... това е тонала. Може да е и по-зле, да е егото.

Да тръгнеш към сънуване с огромно его и тежък тонал? Не.

По-важното е опита извън егоцентричното възприемане и извън обсега на тонала. Когато този опит стане толкова широк, самите ние имаме шанс да се превърнем в източник на Познание.

Вярвач, че ако човек върви в тази посока, това неизменно се случва. Рано или късно. Когато станем източник на Познание вече може и да не четем, да не обсъждаме и да не питаме умно кое какво е, защото всяко нещо идва при нас без да знаем как.

Стремежа към Познание също не е самоцел. Благодорение на тази връзка с Познанието нашите действия ще станат по-синхронизирани със света и дейността ни няма да руши околната среда и да унищожава живота около нас.

Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.