може и преди смъртта... / Религия и мистика / Кастанеда

И на мен не ми се искаше... но след като се забърка голяма каша тук смятам, че ако припомня, как изглежда и за какво служи сънуването при магьосниците, разликите, които те интересуват сами ще изплуват на повърхността.

Сънуването е изкуството да овладеем енергийното тяло, да го направим гъвкаво и компактно чрез постоянно упражняване, изкуството по своя воля да преместваме събирателната си точка от обичайното й положение за да разширим обхвата на своите възприятия.

Едно съвършенно енергийно тяло, наред с други неща, владее сънното внимание до такава степен, че може винаги да го възпира когато е необходимо, това е предпазният клапан с който сънувача разполага.

Сънуването започва с развитието на така нареченото от магьосниците второ внимание, което за тях представлява поле за най-широк кръг от дейности, също като вниманието, характерно за ежедневния ни свят.

Второто внимание е ключът към всяко действие в света на магьосниците, достъпно е за всички и тъй като е вторичен резултат от преместването на събирателната точка то бариерите, които преграждат пътя към това състояние се събарят именно от сънуването.

И така първата стъпка е "нагласяване на сънуването", като така се тренира "сънното внимание" което трябва да се упражнява системно защото е врата към второто внимание.

Сънищата са пролука към други сфери на възприятие, през която нахлуват потоци чужда енергия, чрез упражняване и увладяване на сънното внимание "то" в един момент съумява да ги открие сред останалото съдържание на съня, съсредоточавайки се върху тях (потоците) целият сън се разпада и остава само чуждата енергия. (за какво се използват тези "потоци" сигурно знаете)

Втората задача е да се събудиш в друг сън, което е възможно по два начина -да сънуваш, че сънуваш а след това да сънуваш, че се събуждаш или да използваш елементите от даден сън, така че от тях да се породи друг.
Тук отварям скоба- за жените има и друг начин, който могат да използват за да постигнат това.
На тавя място трябва да се упражнява контрол да не се събуждаш в света, който познаваш.

След усвояване на второто упражнение сънувачите достигат определен енергиен праг и започват да виждат разни неща или да чуват глас. Магьосниците го наричат " гласа на сънния пратеник".

Сънния пратеник представлява чужда енергия в сгъстен вид, която уж помага на сънувачите, като им казва разни неща.

"— Определението „чужда енергия в сгъстен вид" никак не ми помага, дон Хуан. Какъв вид енергия е това — доброжелателна, злонамерена, подходяща, неподходяща, какво точно?
— Тя е просто чужда, както вече ти обясних. Безлична сила, която ние превръщаме в нещо много лично, понеже притежава глас. Някои магьосници направо се кълнат в нея. Те дори я виждат. Или пък, както се е получило при теб, само я чуват като мъжки или женски глас. И този глас е в състояние да им дава различни сведения, на които те обикновено гледат като на свещено знание."

"— Сънният пратеник неорганично същество ли е? — попитах аз.
— По-скоро може да се каже, че той е сила, която идва от царството на неорганичните същества. Тъкмо по тази причина сънувачите винаги се натъкват на него."

"По всяка вероятност, понеже съзнанието им е по-дълбоко от нашето, те се чувстват длъжни да ни вземат под крилото си.
— На мен лично ми се струваше безсмислено да им ставам ученик — добави той. — Те искат твърде висока цена.
— И каква е тя?
— Нашият живот, нашата енергия, нашата преданост към тях. С други думи — нашата свобода.
— Но на какво ни учат в замяна?
— На неща, свързани с техния свят. Точно както ние бихме ги учили, ако изобщо бяхме способни на това, на неща, свързани с нашия свят. Само че методът им е да вземат основната ни същност като мерило за потребностите ни и после да ни обучават в съответствие с това. Изключително опасна работа!
— Не виждам защо пък да е опасна.
— Ако някой рече да вземе за мерило твоята основна същност, с всичките ти страхове, алчност и завист, и прочие, и прочие, и да те научи на неща, които биха задоволили едно такова ужасно състояние на личността, какъв ще е тогава резултатът според теб?"

"Всякакви взаимоотношения от този род ни ограничават в търсенето на свобода, понеже поглъщат цялата ни налична енергия."

Когато успееш да задържиш насън гледката на даден елемент, ти всъщност задържаш определена позиция на сънуване на събирателната си точка, това упражнение може да бъде прехвърлено и в реалното, можеш да задържиш сънното си внимание върху нещо (взирайки се в него), докато си на обикновеното си ниво на съзнание, на практика ще фиксираш това разместване (на събирателната точка) и благодарение на новата компактност ще получиш възприятие по начин, характерен за второто внимание.

Упражненията по сънуване са стъпала по стълбата водеща към второто внимание.

Надявам се, че разбираш защо не искам да прокарвам паралели между Монро и Кастанеда, както и че не може да се говори за това "кой е по-по-най".

На Барбарела би трябвало да й е ясно, че не е единствения практик, както и, че знанието за абсолютно всичко притежава всеки един от нас, въпросът е до колко всеки един от нас си позволява да го осъзнае.

Крушите на дъждът са много, ама много жълти що се отнася до критики свързани с правописни грешки или неправилно подредени изречения, голям смях ме хвана