Като прегедах още веднъж писаното по темата, ми прави впечатление, че има една лека тенденция за изместване на акцента.

Те са твоите отправни точки. Тъкмо затова трябва да скъсаш с тях.

ОТПРАВНИТЕ ТОЧКИ са акцента.

Схващаш ли, Наоки, какво точно става? Автоматично приемаш знак за равенство между "приятели" и "отправни точки". Между своят живот и живота на автора (Карлос Кастанеда). Правиш допускането, че твоите отправни точки са приятелите ти. От това допускане, правиш извода, че трябва да се оттървеш от хора, чието присъствие в живота ти е досадно и нежелано. Само че, изследвала ли си това допускане? Така ли е наистина при теб? Това ли са отправните ти точки? Защото може и да са родителите. Може да е съпруг (приятел), книгите, които си прочела... И като резултат да се получава, че използваш прочетеното, като оправдание (отправна точка), за да си угодиш (да защитиш егото).
Разглеждала ли си този вариант, м?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 30.07.08 13:36.