Аз нямам опит с изкуство, но мога да споделя друг опит.

Когато бях ученичка, ходех на английски в едно частно езиково училище-вечер. Беше ми супер скучно.:) Един ден, "случайно", чух по радиото за един курс за билките в биологическия факултет, отворен за външни хора.А аз от съвсем малка съм луда на тема билки....Проблемът беше, че съвпадаше курсът с английския ми. А пари случайно имах. Мислих, мислих...Записах се на курса за билките и зарязах английския.

Това, мисля, е едно от най-добрите решения в живота ми, ако не и най-доброто. По време на този курс разбрах какво е да се чувстваш толкова безумно щастлив от това, което правиш, толкова на мястото си, толкова екстатичен, че все едно целият свят вибрира. Прибирах се вечер по тъмно и звездите светеха невероятно ярко, тъмнината звънтеше от възбуда, а аз се смеех тихо сама в тъмното и усещах как през мен тече такъв поток енергия, какъвто никога не бях усещала.

Това усещане ме промени напълно. То направи възможно да не се поддам на семеен натиск по-късно, когато трябваше да избирам какво да уча. То ми даде възможност да не се забия да правя нещо "полезно" и скучно /като оня английски/ а да следвам сърцето си, въпреки че хората ми казват, че съм луда и че греша най-редовно....Докато в един миг не започнаха да ме канят, в телевизия, радио, вестници, списания и т.н, заради това което правя и което те не одобряваха.

Това го казвам, не като голяма гордост-по тв и списания непрекъснато пускат някакви пълни олигофрени, та не е супер голяма чест.Казвам го като знак, че имам нещо да дам на светът...и светът го усеща и си го иска без аз да напъвам или да се опитвам да се "пробутам" и "продам".

В този смисъл-след като ти тече енергията в писането и хората усещат, че има нещо в нещата ти, това не е случайно и е тъпо да се разглежда като надуване.Това е знакът на Духа и се налага да го следваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от passion flower на 17.04.08 19:40.