Преди гледах на Кайли като на много надута. Мислех си. Тази какво толкоз се надува цял форум направила там и го пъддържа и пише. Обаче нищо не съм й казал. Не съм тръгнал нещо да споря с нея и да се впрягам емоционално. Просто така си мислех. Ама що съм си го мислил един бог знае. Ей тъй мислил съм си го сигурно за да няма празнота.

После мина време и започнах да чувстваму че това да поддържаш форум, да си постоянен, неотстъпчив, да четеш, да търсиш отговори си е доста сериозна работа и изисква завидни качества.

Особенно като видях, че тази госпожа чете този руснака Вадим Зеланд направо си казах голяма работа е. Тя може и реално да не го чете, но останах с впечатление, че го чете.

И тако си промених мнението. Е сега няма да тръгна да водя някакви разговори с Кайли и да й се подмазмам разбира се, защото след време, може и това отношение да се промени.

Изобщо странна работа. Ей така както си живееш ти се променя отношението към този, към онзи и накрая си започнал да защитаваш съвършенно друга гледна точка и виждаш, че гледните точки не са нищо особенно.

Та на това ме научи поне Кайли - че гледните точки не са нищо особенно.

Ми да благодаря на госпожата за това и да й отдам заслуженото.

Благодарности.

Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.