Есенното равноденствие е космически миг, в който денят и нощта се изравняват по продължителност, но веднага след този миг растящата нощ започва да става все по-голяма за сметка на намаляващия ден и същото се запазва точно половин година. Едновременно с това, всички активни процеси в природата започват да пренастройват своите посоки: от навън и нагоре, към навътре и надолу. В растителния свят, например, енергиите все повече се отдръпват към семената и корените и не минава много време листата и тревите пожълтяват, увяхват и накрая окапват. И това е така, защото не на листата, а точно на семената и корените е отредена задачата успешно да преодолеят брода на идващата зима и да предадат щафетата на живота, та напролет всичко отново да избуи навън и нагоре в нови цветове, зеленина и движение.
Есенното равноденствие твърде много прилича на залеза в рамките на денонощието, когато всичко живо търси защитено и уютно местенце, преди да замръкне. В унисон с тези природни приготовления, и хората сега пренасочват своите мисли, вълнения и сили като пред залез – надолу и навътре; към своите домове, родове и семейства; към другарите в живота; към надеждите за идващите поколения. Накратко – към “корените и семената” на своите тела и души.
|