|
|
| Тема |
 Re: светът е усещане [re: r_u_crazy] |
|
| Автор |
v_selena (наблюдател) |
|
| Публикувано | 11.09.07 14:24 |
|
|
|
Когато ДХ поставил задача на Кастанеда да намери своето място за седене той имал предвид да го "усети".
Главната особеност била, че трябваше да „почувствам" всички възможни точки, които са достъпни, докато определя без колебание коя е точната.
И докато Кастанеда го търсел той можел да ползва и да се вслушва единствено в усещанията на тялото си. Както и усещанията на очите си..
Казах му, че съм се провалил; бях се търкалял по пода като идиот цяла нощ и още не можех да намеря никакъв смисъл в неговата гатанка.
Той се засмя и каза, че това не го изненадва, защото не съм действал правилно. Не съм използвал очите си. Той каза, че човек може да чувства с очите си, когато те не гледат право в нещата. Нямало друг начин да реша задачата, освен да използвам всичко, което имам—и очите си.
Реших да опитам другото място. Бързо се завъртях на коленете си и тъкмо щях да легна на сакото, когато усетих необикновен страх. Приличаше повече на физическо усещане за нещо, което сякаш ме блъскаше по корема. Скочих и се отдръпнах за момент. Косата ми настръхна. Краката ми леко се огънаха. Тялото ми беше наведено напред. Ръцете ми стърчаха сковани — с пръсти, свити като клещи. Забелязах странната си поза и страхът ми нарасна.
"The deeper in the woods you get, the more nuts you find!"
| |
| |
| 
|
|
Re: светът е усещане