Точно същото наблюдение имам. Но не си ли забелязала, че тенденцията на това усещане е да се поввява само на бяла стена или на много светла по тон такава? Дали това не е заради свойствата на самия цвят.
В себе си, БялоТо съдържа конгломерата от целият възможен спектър. И за да съшствува като такова не му е нужно да поглъща който и да е от аспектите които "няма" и на фона на това да прояви своето "имане". То има всичко накуп точно Тук и Сега! Нищо не липсва и нищо не е излишно.
Ами другите аспекти... Черното не съдържа нищо в себе си, инфакт то е липсата на какъвто и да е спектър.., но това не означава, че не е аспект на самия конгломерат. Дори има едно малко преимущество - "потенцялно" то, черното, може да се реализира като всеки аспект от спектъра стига да се научи да отразява... не, по-спкоро да си спомни какво е усещането за екзистенцялност на конкретния спектър. Защото Не може ли бялото да е Хаосът от трептения...съвкупност от абсолоуютно всички Спектри по вид и с предопределена невъзможност да се проявят Сами по Себе Си. Да изпеят рефрен от трептения и честоти дефиниращи тяхното качество.., наборът им от вълни и паузи помежду, описващи ги като Това, Което Са!!!
А не може ли черното да е липсата на каквато и да честота. Не празно - Пълно с Потенцял да Бъде... Да отрази това което Знае за своя потенцял и да подмине без дори да забележи Това, което не-Знае за Себе Си..,
И какво ако е имало време когато единственото, Което Е съществувало е било Бялото и единственото, Което Е могло да изпее То е Хаосът на Собствената Си Съвкупност. Знаел е за алгоритмите на Зеленото и неговата свежест, за Жълтото и неговото топло настроение, за ЧЕрвеното и характерната му сериозност на присъствие. Закачливия хумор на Оранжевото и тайнствено забуленото Сиво.
Но всеки път, когато се опитвало да изпее поотделно техните характеристики за да ги по-знае и да възприеме "по-вече" от това, което "вече" е знаело за тях, се проявявал всеобщия Хаос на Цялото. И всред Безкрайната Квантова буря от звуцине могло да се различи нищо по специфично от съвкупния конгломерат на Това, Което Е.
И какво ако Бялото разбрало, че се намира в безишодица. От едната страна го глождало по детски игривото му любопитство за това какво ли е да Си просто простора на Синьото. От другата страна невъзможноста да Бъде по-малко от Това, Което вече Е!
Да се дублирам - си казало бялото. 'И какво като се дублираш.' - отвърнало - не разбираш ли, че за да чуеш определена мелодия от хора на Това, Което Си не е нужен още един хор да припрява. Трябва контраст. Фон трябва, за да изпъкне търсеното от теб. Но сам знаеш че е невъзможно.., не можеш да Бъдеш по-малко от Това, Което Си!'
И какво, ако в миг Бялото pro-зряло че не бива да слуша навън, а вътре в себе Си.
Мултиплицирал се безброй пъти, И постъпил хитро, като всяко негово точно копие забулил със слой от това, което не е. Боцнал с кутре на едно специфично място в булото ,колкото да може да минава не голям диапазон от вълни. сетне се взрял със цялата си тоталност там. О, чудо, за първи път наблюдавал единствено И само част оцебе си .......
Мисля че е вероятно да е аналогична историята с нашата ST И нейното ограничено количество от нишки, който е способна да 'събере' едновремено.
.... Чакай,чакай.., epten se otplesnah...аз какво тръгнах да ти казвам, то какво излезе. Нищо де.., няма да постъпвам като магаре И по войнски безупречно ще го пусна по течението. Нищо че може И да не е по темата... А може И да е...незнам...