Много от древните култури смятат гръмотевицата за инструмент на боговете.

В Ню Мексико, индианците Пуебло вярвали в гръмотевичната птица - митичен орел , чиито очи изпускали мълнии, а крилете му произвеждали гръм.

Иначе:
Гръмотевичните бури се състоят от вода и топлина .

Влажният въздух се издига, когато се нагрее от Слънцето. След това се охлажда и атмосферното налягане пада. Кондензира се влага и се образуват облаци .

Но за да се получи мълния, трябва и още нещо.

Първите малки облаци започват да растат при наличието на повече вода и топлина. Някои от водните капки в тях стават прекалено големи и тежки, издигащият се въздух вече не може да ги издържа и те падат под формата на дъжд . Силни въздушни течения издигат по-малките капки нависоко и те се превръщат в малки ледени кристали в студените горни части на облака. Там, те се разпръскват хоризонтално, оформяйки гръмотевичен облак , приличащ на наковалня. Към ледените частици се добавя още вода, те се уголемяват, превръщат се в зърна на градушка и започват да падат надолу през облака. Минават през поток от издигащи се ледени кристалчета, причинявайки милиони миниатюрни сблъсъци. Последните отнемат електрони от частиците, придавайки им положителен заряд. Падащите зърна на градушката пък приемат отрицателен заряд. И така целият облак става наелектризиран, като гигантска батерия - положително зареден отгоре и отрицателно отдолу. Огромното електрическо поле, което се носи из въздуха неутрализира двата заряда и създава мълнията.

Мълнията се ражда в отрицателно заредените райони на облака. Тук, малки, слабо- светещи електрически частици, наречени "водачи" извършват зиг-загообразни движения из облака за милионни от секундата. Всеки водач прави прескок от около 50 метра, след което спира и пак се впуска напред като прави разклонени движения из облака. После напуска облака и се отправя към земята. На около стотина метра над повърхността, силният му отрицателен заряд започва да влияе на земята непосредствено под него. А там, положителен електрически заряд се натрупва в заострени обекти - стръкчета трева, иглички на бор, клони на дървета, метални прътове. Те започват да излъчват потоци електричество нагоре към спускащия се водач. Ако осъществят контакт, облака се оказва свързан със земята . По свързващата линия протича огромно количество електричество. Частта, която е най-близо до земята първа освобождава заряда си. След това течението се премества все по-нагоре по мълнията почти със скоростта на светлината.

Но обикновено това не е краят на мълнията. Ако в облака все още има излишен отрицателен заряд, нов водач може да се спусне по същия път, създавайки повторен удар. Може да го последват и други водачи , обикновено 3 или 4, но може да стигнат и до 30 или 40. Човешкото око възприема това явление като блещукане на мълнията.

Видео кадри показват как точно преди появата на голямата мълния ясно се вижда змиевидна лента издигаща се нагоре от земята – „лентовидна мълния”

Учените вярват, че мълниите може да са дали искрата, поставила началото на живота на Земята. Преди 4 млрд. години, мълниите може да са стартирали химичните реакции в океаните , от които се появили аминокиселините - градивините елементи на живота.

Мълниите влияят върху химичния състав и на въздуха . Мълнията буквално го изгаря, когато преминава през него и от газовете в атмосферата се образуват други химикали. Като нитратите, които са жизнено важни за растежа на растенията и озонът, предпазващ Земята от ултравиолетовите лъчи на Слънцето

Ако удари дърво , мълнията търси най-краткия път към земята. Ако има влажна пукнатина в стъблото или в някой клон на дървото, мълнията ще върви по нея, разкъсвайки дървото на части. Може да се движи под кората, изпарявайки смолата, което взривява кората подобно на експлоадираща граната. Понякога може да изскочи встрани от дървото и да удари каквото намери. Мълниите предизвикват големи пожари в продължение на милиони години. Но те прочистват земята и дават път на новия живот - процес на естествено обновяване.

Но така както дарява живот, мълнията може и да го унищожава. Мълнията притежава огромна енергия, която може да варира от 10 до 30 милиона волта и от 10 до 40 хиляди ампера. Но по-голямата част от енергията всъщност не преминава през човека . Тя се спуска от облака, "вижда" човека като различен вид съпротивление, минава през тялото му за части от секундата и после почти експлоадира около него. Човек ударен от мълния се чувства като парализиран и изтръпнал след удара, което се дължи на преминаването през лявата половина на тялото и съответното засягане на парасимпатиковата нервна система. Тя може да убие човек само, ако сърцето му спре.

Мълнията може да пропътува около 16 км. от буреносния облак до изпъкналия обект - "дъговидна мълния". Тогава се наблюдава т.нар. гръм от ясно небе.