Той така и не разбра каква е ролята на т.нар. "Асистентка". Защото изглеждаше, че има роля, специално свързана с него. Обаче той е водещото начало. Така поне изглеждаше в началото. И в средата също. Но не и в края. В края стана ясно, че нейната роля в неговия живот е същата, като неговата в нейния. Игор я удари, защото изведнъж осъзна, че тя се води и ще продължи да се води по някакви, известни само на нея импулси, закони и принципи, които той няма как да подчини. Защото бяха извън нея и извън него. Тя само беше достъпна за тях. Или не беше, в случаите, когато се опитваше да ги постави на заден план, а неговото желание на преден. Но тъй, като не можеш вечно да е в конфликт със себе си, идва мигът, когато си даваш зелена светлина. И тя си я даде - на себе си и на силите, които я ръководят, а не на НЕГО и на НЕГОВИТЕ сили. Неизбежен опортюнизъм. Освен, ако той не се примири с факта, че не може да има контрол над нея. Кой ли мъж би могъл да се примири? Те всички вярват, че жените са създадени в тяхна услуга. Боже! Най-лошото е, че жените вярват в същото!...
Когато започна да проумява беше най-лошият миг в живота й. Всичко се срутваше неудържимо, защото беше построено върху лоша основа. Когато на твоя страна останат само вятърът, луната и земята под теб... това е или много лошо или най-доброто, което може да ти се случи... или, както Учителят казваше - просто поредното предизвикателство, което задължително е само за твоите очи! Мда. Да де, и без това никой друг не го разбира...
А, да ,краят... защо това било краят и на какво по-точно... Краят е - на опитната постановка. На ролята. На представата. На очакванията. Начало? Да, разбира се: Да се запознаем: Приятно ми е - Бивша Нечия Асистентка и настоящ Проводник. Ха-ха. Изненада! Мога да асистирам, разбира се, но законите са други... и вече няма причини за опортюнизъм...
Следва... може би...
|