Да, разбирам. Страха вярно е много силен двмижещ мотив, и също толкова силен замъглител на нещата. Пречи на трезвостта и то доста.
Няма как да се пребориш с тая работа, ако не си отстранил страха. (Сега, нали, не говорим за страха като инстинкт за самосъхранение?- там е ясно.)
Много добре те разбирам. Проблема е, че никога няма да си сигурен докрай и въпреки това ще трябва да действаш. Виж, всичко което не застрашава живота ти, има оправяне. В този смисъл не е зле да си подсигуриш резервен вариант. т.е. да знаеш какво ще правиш когато това което искаш не стане. - това в случая когато близките ти зависят от теб в конкретната ситуация. Това е важно, то е част от условията в които си поставен. Не слушай който ти казва, че можеш да ги пренебрегнеш, целта не оправдава средствата. Ти най-добре ще знаеш кога можеш и кога не.
Не се страхувай от нечий изсипан гняв на твоята глава. Този гняв не може да те убие. Може да ти причини много социални проблеми, но и тук е добре да знаеш какво ще правиш в случай че това стане. Според мен един е начина: да си безупречен в нещата които правиш, да ги премерваш и изпипваш безупречно. Това винаги действа, понякога не от първия път. Ако пък стане така, че гнева се изсипе върху теб и нямаш втори шанс, то какво повече би могъл да направиш? Ще оцелееш, бъди сигурен, и ще се справиш, дори и след безпричинния гняв на някой тиранин. Другото не е толкова важно
|