Да опитаме.
Обичам да споря и споря много. Защо го правя?
Каквото и да си говорим от споровете има полза. За да докажа дадена теза се ровя из нета и книгите, проверявам твърденията си, а тогава изплуват детайли, които съм пропуснал, неща които грешно съм разбрал. Другото е че по време на спор се показваме такива каквито сме, а не такива каквито искаме да изглеждаме. Това ми помага да осъзная някои мои слабости и да сеопитам да ги преодолея.

Това дотук е хбавото. Но затова ли споря, какво ме кара да споря? Отговора е по-друг - егото, желанието за победа. Ползите от спора са нещо като бонус, причината е онова гъделичкащо удоволствие, което носи всяка победа.