при мен работи така, да
ще го дам тоя пример с колелата, защото вероятно е преносим за всякакви активности, от по-широкоизвестните се сещам за бойни изкуства
значи карам си и срещам нещо - нз дърво, камък, катеричка, кал, дроп или пък наизлезли корени - е, ако съм начинаещ карач, то почвам да се стъписвам и да се чудя как да мина, как да не тресе, как да не поднесе, как да не се пребия, как да не се ожуля, и още десетки неща ... дори започвам да ги преживявам примерно за тия частици от секундата докато наближавам препятствието вече съм се пребил и съм гипсиран и се чудя как да си улесня живвота в работата, щото с гипс е кофти
има и такава пословица - страхливеца умира хиляди пъти, смелия - само веднъж
това е чуден пример за правене - не реагирам на ситуацията (препятствие+колело+скорост) а реагирам на инерцията - кво било щяло можело да бъде станело и т.н.
съответно за страничен наблюдател не преминавам а се кривя насам-натам като последен идиот - всички гражданчета сме виждали парковите колоездачи
с натрупване на опит, всъщност 'създавам навик за неправене'* - въобще не ги мисля тези неща, най-добре е да не мисля изобщо (естествено), тогава реагирам на това пред мен а не на това в главата ми, съответно няма да криволя като парков карач а ще си го мина нормално, или ще заобиколя, или ще спра, или каквото и да е, но не и всичките едновременно (защото като мисля обмислям всички варианти, съответно реагирам едновременно на всички ситуации, нищо че реално се случва само една)
* правилно е не 'неправене' а 'концентриране на правенето' т.е. свръхзасилване на някоя част от правенето и изключване на другите
ако някой е гледал по случайност филми или поне кадри с добри карачи и с недобри моментално ще разбере за какво иде реч - добрите изглеждат така, сякаш и прабаба ми може да го направи ... и тя наистина може, ако просто го прави а не мисли
може би по същия начин е и с бойните изкуства, добрите ни най-малко нямат и сянка на чудене, те просто действат и това им личи, няма я инерцията на мисленето, когато се защитават се защитават, а не мислят как да се защитят
и как така се случва, че всеки миг е вечност ? когато карам и реагирам, живея без да преживявам инерцията във всеки миг мога да осъзнавам какво ли не, наистина, съзнанието не е препълнено с простотията на Възпитанието, вместо горенаписаните тревоги усещам приятния аромат на дърветата, или галенето на слънчевите лъчи (защото извън града е галене) или други разни неща ... които когато съм в инерцията трябва специално да спра да правя всичко за да ги осъзная - така нареченото 'оставяне без дъх', ами да, нямам внимание за едновременно каране и наблюдение на околността, камо ли и за дишане, съответно когато си позволя едно нормално наблюдение всичко останало спира (дори дишането) - е, когато съм вън от инерцията не се налага да спирам да дишам и съм дейно-активен постоянно
накратко - мига е вечност отнесено към 'нормалното' ни болно състояние
и усета за измерване на време става неточен, предполагам защото се появяват много нови ориентири
|