нали не забравяш и себе си да отбележиш в списъка на интригантската вселена?
а тук следва един много интересен въпрос: той като е интригант, ти от какво се пазиш? ти се пазиш, защото неговите интриги те засягат, или неговите интриги те засягат, щото ти си заел отбранителна позиция към интригите по принцип?
голямо облекчение е да осъзнае човек, че всичко идва от собствения му болен мозък. хората не са такива и онакива, те са просто хора, във всеки един момент всеки реагира на дадена ситуация така, както е сметнал за най-подходящо.
когато сложиш в същата група и всички останали, т.е. осъзнаеш, че всеки друг може да предпочете да реагира по този начин в някаква ситуация, осъзнаваш, че този човек не е интригант, а е някакъв човек, който е сметнал, че най-удобния начин да реагира на някаква ситуация е да създаде интрига. тъй го разбира (или тъй е научен да го разбира), тъй го прави.
т.е. няма интриганти, има хора, които създават интриги. няма хубави хора, има хора, които правят хубави неща. няма селяни, има хора, които смятат селските прояви за подходяща реакция, щото друго или не знаят, или не могат, или не искат или... квото и да е. няма даже и магьосници, има хора, които познават магията. и така нататък.
така заменяш категоризирането с някъв вид констатация и даваш нататъка.
пъ пъ чел ли си четирите споразумения на Руис? има там ужасно добре описано защо светът около нас е това и само това, което ние правим от него.
|