Срамът е нищо в сравнение със съзнанието за пропуснати шансове.
Срам ме е, когато се осъждам или смятам, че ме осъждат за нещо.
Но когато осъзная, какво губя или съм загубила отдавайки се на това от което ме е било срам или на самия срам...