Той замълча. Тишината на околу вдъхваше страх. Вятърът тихо шушнеше, после чух далечен лай на самотно куче.
- Вслушай се в този лай - продължи дон Хуан - По този начин моята любима земя ми помага да ти разкрия и последното. Този лай е най-тъжното, което човек може да чуе.
Мълчахме един миг. Лаят на това самотно куче бе толкова тъжен и покоят околу нас тъй пълен, че изпитах вледеняваща мъка. Тя ме накара да се замисля за собствения си живот, за моята тъга, за това, че не знаех къде да се дяна, с какво да се заловя.
- Този кучешки лай е нощният глас на човека - каза дон Хуан. - Идва от една къща в равнината на юг. Човекът вика с гласа на кучето, защото и двамата са роби на живота, на неговата мъка, на скуката му. Той се моли на смъртта си да дойде да го освободи от досадните, мрачни вериги на живота.
Думите на дон Хуан се докоснаха до най-тревожните струни в мен.Чувствах, че говори направо за мен.
- Този лай и самотата, която извиква, свидетелстват за чувствата на хората - продължи той. - Хората, на които целият живот е като един неделен следобед - следобед не толкова окаян, колкото задушен, скучен и неуютен. Те се потят и суетят твърде много.Чудят се каде да отидат и какво да направят. Този следобед им оставя само спомена за дребни грижи и скука, а после внезапно свършва и вече е нощ.
Това ли е за теб живота-окови, а лекарството-смъртта?
Аз избирам пътя на знанието!А вие...?
дон Хуан казва:Да търсиш съвършенство на воинския дух е единствената задача, достойна за нашата човешка природа.

...we all have wings,but some of us don't know why...

Редактирано от B.F.child на 10.06.07 21:39.