Ми понеже все говорим за Аз не може да се разбере кой кой е. Щом като не се разбира само да кажа така.

Летачът настройва възприятието ни в една зона която условно наричаме втория Аз. Този втори Аз е окупирал болшинството от народа и тегне над човечеството. Какви са неговите черти?

Силно идентифициране с личното ни преуспяване. Емоционално ангажиране с действията ни. Яснота и последователност в мисленето до нивото на предвидимост.

И сега другия Аз, този който защитавам е този който ни е даден от твореца. Това е едно малко островче в океана на Нагуала, около което се формира Тонала ни. Този Аз и този Тонал са отговорни за организирането на възприятието ни, творчеството ни и съзнателното ни съществуване.

Този Аз е това на което се опираме преди да полетим. Колкото по-чист и блестящ го поддържаме толкоз по-добре. Когато се изгубим и не знаем в каква посока да вървим, този Аз свети като фар и сочи към брега на Тонала.

Отиваме там и пак сме си ние. Събираме нови сили, ново въображение и отново правим следващия скок в безбрежието на Нагуала.

За сънувача този Аз е спасителния бряг който го събужда един и същ, една и съща личност, на едно и също място. Ако този спасителен бряг изчезне сънувачът се събужда в друг сън и после в друг и друг и така докато му се изчерпи енергията и застине някъде в безбрежността. След това ударите на Акробата го довършват.

Така завършват наркоманите, така са завършвали живота си и магьосниците.

Да продължа пак с терминологията на тоя Кастанедка ли я наричате?
Воините имат специално отношение към Аз-а. Ти се го лъскат, почистват, внимават с него, защото това е тяхното място, това е техния спасителен бряг.

Той свети, блести и те го знаят и няма да позволят на никой да го очерни и оплюе.

Вижте накрая ще питам вие чели ли сте я тази Кастанедка? Ако сте я чели защо говорите срещу Аз-а? Да не е станало някакво забъркване а?