...не знаеше какво щеше да прави от тук нататък.Беше объркан.И много уплашен.Когато беше сигурен, че желае да умре всичко бе изключително просто и лесно.А сега?...Сега срещу него беше животът - изправен с цялата си неумолимост, красота , жестокост и величие.Но най-вече със своята прозаичност и неизбежни нужди.И това го стряскаше.Защото трябваше да се бори, защото трябваше да плаща сам цената за собственото си оцеляване.Защото трябваше вече да съществува.Защото трябваше да живее, просто да живее.Или поне да се опита...
...Сега той вече не беше свободен...

...който иска да види...вижда...