|
Тема |
Отг: Още нещо из българската класика :))) [re: Amonyak] |
|
Автор |
Odeta (непознат
) |
|
Публикувано | 19.12.00 19:24 |
|
|
Да уточнявам ли от кого е ? Айде за по-сигурно
Христо БОТЕВ
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни са разпалили душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий - плач народен!
|
| |
|
|
|