|
|
| Тема |
 За живота за обитателите му и още нещо |
|
| Автор |
вeщepa (непознат
) |
|
| Публикувано | 08.12.00 11:23 |
|
|
|
Нямаше какво да го спаси.Религията не го бе засегнала изобщо.За тази духовна проява той казваше накратко:"Отдавна мъртва".Хората не го интересуваха.Според грубоватата му социология всичко беше хазартна игра.Бог беше някакво абстрактно,капризно,лудо същество наречно съдба.
Как ще се родиш дори-глупак или крадец-пак беше въпрос на шанс.Съдбата раздаваше картите и малките бебета вземаха каквото им се паднеше.Протестите бяха напразни.Това им бяха картите и щат не щат,трябваше да играят с тях независимо дали бяха гърбави,стройни,сакати,здрави
,побъркани или умни.В играта нямаше справедливост.
Картите които по-голямата част от хората получаваха ги поставяха в категорията на глупаците
;малцина имаха карти за да станат крадци.
Разиграването беше самия живот;тълпата играчи-
-обществото.Масата за игра беше земята;земята с
буците и парчетата си,беше и и залогът-от франзелите хляб до големите червени автомобили.
А накрая щастливи или нещастни-всички умираха...
А Съдбата, чудовищтния Бог-безумец,притежателя на
целия вертеп,поглеждаше и се хилеше.Тя мошенни-
-чески редеше картите от огромното тесте на живота
При раздаването нямаше справедливост.Никой не пи-
-таше малките човечета,които идваха на тоя свят,
малките безформени бебета дали изобщо искат да
играят играта.Те нямаха избор.Съдбата ги изкарваше
на бял свят,удряше ги о игралната маса и им
изкрещяваше:"Хайде,играйте,играйте дявол да ви
вземе".А малките нещастни дяволчета полагаха
всички усилия.В играта някои стигаха до моторните
яхти и дворците,други-до лудницата или приютите за
бедни...А Съдбата седеше над всичко и се хилеше.
| |
| |
| 
|
|
