|
Имало едно време ... едно човече - малко човече, неизвестно никому. То си живеело в една държавичка - малка държавичка (като една човешка длан), неизвестна никому. Живеело си човечето в държавичката и си му било мнохо хубаво! Само че, годините минавали, човечето растяло, а държавичката си оставала все така малка и никому неизвестна. Един ден човечето се събудило и разбрало, че над държавичката му тегне страшна магия! Злата вещица Шенгения била направила така, че никой от тази малка и никому неизвестна държавица да не може да ходи свободно в други по-големи и известни държави! И така ... дните си минавали и човечето си растяло, докато в един момент то се превърнало в човек и границите започнали да му стягат. Решил човека да покаже, какво знае и може и заечатал знанията си в писмо , което пратил по едно пощенско гълъбче към СВЕТА! Обратното писмо пристигнало в момент, в който той - човека вече не чакал нищо! В писмото имало покана от една голяма държава, която му предлагала да му предаде много нови и хубави знания. Единственото нещо, което човека трябвало да направи, било да отиде до една бяла сграда и да получи от там ... печатче - нищо и никакво печатче! Зарадвал се човека и тръгнал да търси бялата сграда. Обиколил цялата си държавичка и разбрал, че такава сграда има само в една съседна държавичка (също толкова малка и толкова никому неизвестна), с която неговата държавичка била непрекъснато в конфликт. Уплашил се човека, но след куп неприятности намерил въпросната сграда. Там обаче, вместо да получи печатче, той бил натирен и го накарали да се почувства отново човече - дори още по-малко човече, отколкото някога бил. Заплакал човека - човече и като се върнал в собствената си държавичка, отново изпратил писмо до голямата държава, в което обяснил, какво точно се било случило с него! Отговорът го ужасил - налагало му се да се бори с проклятието на вещицата Шенгения, което все още тегнело над страната му. Тъкмо се чудел какво да прави, когато чул, че един смел рицар от неговата държавица бил тръгнал на поход срещу лошата вещица и нейното проклятие! Този рицар бил Дон Петър де ла Стоянов, който заедно със своя верен оръжейник Иванчо Костанса тръгнал да се бори за любовта на своя народ и своята възлюбена Надинея Михайлобосо. Човека, наред с други хора, трепетно и с надежда следял новините от бойното поле и когато разбрал, че вещицата е сразена и магията и вече не действа, той се втурнал към бялата сграда и взел въпросното печатче. Отишъл човека в голямата държава, изучил се и станал ... Човек - голям човек ... Така завършва приказката, като всяка друга - с хубав край, но ... ние не живеем в приказка. След падането на магията, човека трябвало да ходи в друга бяла сграда, за да излезе от страната си. Всичко уж било формалност, само че се оказало, че магията била паднала ... само в очите на хората ...
|
Приказка за Шенгения