|
Томас РиЧъл
в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг"
Дълго време българите вярваха, че страната им е
докосната от целувката на боговете. Всичко, което
природата може да предложи, им е дадено в щедро
изобилие. Над 1 милион българи (почти 10% от
населението), при това предимно млади хора, напуснаха страната от 1989 г.
насам. Онези, които трябва да преживяват с пенсия от 60 лв. (60 марки), са
обречени на мизерия. Обезверението владее духа. През последните години
броят на самоубийствата е нараснал скокообразно. Безнадеждна е каузата на
безработните строителни работници, които протестират пред Булбанк с
искане им бъдат изплатени закъснелите заплати. Никой не се впечатлява.
Най-малко онези, към които е адресирано недоволството. Те отдавна живеят в
подножието на Витоша, където навремето се намираха вилите на бившата
номенклатура. От нейните среди в голямата си част произлязоха новите
бизнесмени. Където и да се започне нещо ново в страната, не след дълго се
изоставя. Широките подлези, новите пешеходни тунели в столицата са вечни
строителни площадки. Понеже никога не биват завършвани мраморните
стъпала междувременно падат, падат. Целият живот тук се състои от временни
решения. Пазачите на паркинга пред ЦУМ в София прескачат чувалите с
боклук пред разклатената си будка. Те от опит знаят, че прибирането на сметта
е по-скоро инцидентно. Чужденецът бързо започва да усеща липсата на ред.
Постепенно изчезва мисълта за почивка сред южния климат. Пътуването тук
по необходимост се превръща в експедиция. Само на няколко места в София
може да се почувства атмосферата на живота в голям град. Нещо от полъха на
буржоазна елегантност витае над улиците около площад "Славейков", или от
възрастните дами, които в събота сутрин отиват на пазар, извеждайки на
разходка малките си кученца. Или когато търговците на книги разпъват
сергиите. За миг човек може дори да си представи, че се намира на Сена пред
щандовете на букинистите. Но тук продавачите не са застанали по своя воля.
Те са принудени да издържат навън при всякакви температури, защото
истинските книжарници стават все по-малко. За разлика от румънската
столица Букурещ, наричана някога Париж на Изтока, София никога не е
предразполагала към сравнения със западноевропейските условия. Тя винаги
си е оставала с ориенталски отпечатък и славянски склонности. В унисон с
размерите на катедралата "Св. Ал. Невски" са комунистическите
административни сгради. Значително по-малък е домът на Народното
събрание. Той е почти засенчен от паметника, с който българите са искали да
докажат благодарността си към руския Цар Освободител, избавил ги от
османската окупация през 1878 г. Това, че с помощта на тази благодарност
по-късно са принудени да приемат тиранията на сталинизма, вероятно се
числи към най-трагичните обрати в българската история. За разлика от Полша
и Румъния или дори от Русия църквите в България и до днес са празни. Пред
"Св. Ал. Невски" има повече просяци, отколкото богомолци вътре в
катедралата. В България никога не е имало протестни движения, каквито
възникнаха в Прага, в Полша или пък в последните месеци на бившата ГДР.
Даже смяната на режима беше спусната отгоре и задвижена най-вече от
старите кадри. Докато по-висшите се спасиха добре осигурени в чужбина,
вторият ешелон започна да си поделя страната. Структурите, които възникнаха
и най-вече създадените от бившите служители на ДС, бързо се проявиха с
криминалната си организация. Още през 1995 г. сп. "Икономист" написа, че
България е на път да се превърне в мафиотска държава. А онези, които имаха
претенции да участват в играта, трябваше да доказват силата си, понякога и с
оръжие Междувременно обаче сферите на влияние отдавна вече са очертани,
а ресурсите - разпределени. Как? Това никой не знае със сигурност. Кой какъв
дял има в далаверата с пиратските дискове, кой диктува контрабандата с
цигари или кражбата на произведения на изкуството, не може да каже нито
един външен наблюдател. Облечените в черно сътрудници на частните фирми
за охрана, биячите с гумени палки, могат да се срещнат навсякъде - във
възстановените Хали, пред чейнчбюрата, в подлезите, както и пред магазините
на "Ескада", "Лагерфелд" или "Йоп". Онези, които никога не биха пристъпили
прага на охраняваните галерии на лукса, защото не могат да си позволят
обувки за 400 лв. или риза за 200 лв., също не се съмняват в необходимостта от
подобни пазачи. Многопластови са наслояванията на източната култура над
времената на древността, над митовете за Орфей и Евридика. Онова, което
другаде възниква от тези източници по-късно, почти не успява да докосне
окупираната от османците страна. По-новата история на държавата носи
предимно селски отпечатък. Фолклорът се осъзнава като част от
идентичността. Но, изглежда, само възрастните все още имат желание да се
придържат към това. Превити от труд, жените посрещат туристите в
подножието на Рила със своите шарени носии и сладка пита с кисело мляко.
Те са над 60, даже над 70 години. Пеят за хубостта на родината си. А децата
отстрани се подсмиват, когато бабите им се подреждат за танц. Само половин
час трае този престой в един по-читав свят. После пътят отново води към
София покрай хвърчащи из въздуха пластмасови боклуци, изтърбушени коли
и изоставени фабрики. По изкорубени от дупки улици малкото рейсче се
клатушка из една страна, за която някога са смятали, че е докосната от
целувката на боговете.
|
Zaradi vsichki nas...........