|
|
| Тема |
 Защо*_anon |
|
| Автор |
Haпълнo_anon (непознат
) |
|
| Публикувано | 01.12.00 23:31 |
|
|
|
Защо по дяволите винаги след усмивката идва тъга? Защо, когато двама човека се усмихват после винаги трябва да си платят за това? Ще ми се да целуна забранения плод, но той е забранен. И далеч. Вече не само пространствено.
Всъщност не е никакъв плод. Само е забранен. Лошото е, че и той е мрачен.
Тогава въпросът става друг. Защо винаги след себе си ръся тъга? Исках да му подаря всички усмивки, кооито имам. А му подарих черни мисли. И на себе си също.
Няма ли магическа пръчица, с която да омагьосам поне него? Ако той се усмихне и на мен ще ми е по-добре. Омръзна ми да боли всички около мен.
Уморено ми е.
| |
| |
| 
|
|
