|
|
| Тема |
 Приливът на любовта |
|
| Автор | Карина (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 24.11.00 22:32 |
|
|
|
Тръгни! Иди си! Бягай във морето!
Живей със ветровете ден и нощ,
далеч от есенната скука
от багрите златисти на брега
на твоя верен кораб остани....
Далеч от дървените къщи,
от влюбените сенки на нощта
тръгни и следвай своята съдба...
Ти искаш да обичаш, а не можеш
тъгуваш за отминалото лято
за нощите край плажа и морето
за прилива разбудил любовта.
Ти искаш да си влюбен
и плаче ти се, а не можеш
за любовта, която не получи
за времето, което отлетя
Тръгни! Иди си! Бягай във морето!
Живей със ветровете ден и нощ,
със порива нестихващ н вълните
и блясъка на синия всемир
на твоя верен кораб остани.
С цигарата догаряща във мрака
и споменът, за който те боли
вдигни платната бели и тръгни.
| |
| |
| 
|
|
