|
|
| Тема |
 ...пак се чудя разни работи... |
|
| Автор | medusa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.10.00 17:11 |
|
|
|
Ех, целият свят е в главата ми нали?
И мислите ми определят живота ми?
Ако си мисля, че имам безброй мили приятелчета, значи е така.
Ако си мисля, че има за какво да се разплача, значи има.
Ако си мисля колко много причини имам за да се усмихвам, значи наистина са много.
Ако си мисля, колко безобразно самотна съм, значи съм.
Имам си от всичко в главата. Разнообразие.
Какво исках да кажа всъщност? Знам ли. Нещо съм разсеяна май…
Ами не се сещам каква беше връзката с горното, но исках да ви кажа колко се радвам да ви виждам в чата…ама много ми липсвате…
Уж сте си все със мен, ама…липсвате ми.
Не ви ли се струва странно - седиш си пред монитора, и целият свят е при теб, обаче изведнъж се поглеждаш отстрани и всичко което виждаш е тъмна празна стая, някаква светеща машинария, ти, естествено, пред нея, с подпухнали от взиране очи и чаша недопито кафе.
Самотно ми изглежда някак си.
Няма ви. Не мога да ви погледна в очите и да разбера какво си мислите. Не мога да ви прегърна, а така ми се иска понякога...
Нереален живот ли е това? По-нереален ли е от живота на "нормалните" хора?
А не са ли те по-самотни и от нас, нищо че уж живеят в "реалния" свят?
Изобщо има ли разлика между нас и тях?
И как изобщо ми хрумват такива неща, се чудя?
Кажете ми…
| |
| |
| 
|
|
