|
Тема |
всичко ли е толкова въпросително |
|
Автор | patagelonia (Нерегистриран) | |
Публикувано | 04.01.07 22:46 |
|
|
Страшно е.
Да нямаш предства колко си стар... голям.... възрастен.
На тази нова година... имаше хора които смятах за по-големи от мен. После видях ЕГН-та. Боже!. Бяха
по-малки от мен.
Къде се разминава реалността.
Другите - те са по-малки и ми се надсмиват. може и да си въобразявам. Но мисля че го правят.
Разминавам се с 3-4-5 години с тези с които искам да са. Познавам или не ги познавам.
А другите- те са старчоци (такива ли са?!).
не ми харесва нито при едните, нито при другите.
Ако по-подразбиране винаги реагирам не както трябва, и ако по-подразбиране аз съм лошата, или,
неадекватната... какво става мамка му. Кое е истина. Как ме виждат другите хора. По-мнителна съм от
колкото мога да си представя? Или просто виждам нещата каквито са, а си мисля... или... се надявам че
не са такива , за да ми е по-;есно, за да е това което искам да е.
Живея реално, или съм луда.
Умирам да знам какво си мислят другите.
пия много.
забарвям много.
сигурно това вече е описано в нечия книга.
сигурно се повтарявм.
сигурно съм жалка.
сигурно съм хоспитализарана. Сега или някога другде и по-друго време. НОсигурно някой някога е сложил
диагноза.
но страдам толкова истински.
и ме боли (и театралнича)
и това е заради виното.
обаче
нямам си място на този свят.
а и нямам си човек на този свят.
и никой не ми помага.
сигурно не го заслужавам.
а какво е да заслужиш?
нещо конкретно за правене?
мразяа всички, а и те ме мразят.
сякаш.......... не го заслужавам този свят.
или той мен :)
смешно не смешно, кога мечката ще ме направи силна?
стихчето не ми е достатъчно.
хич.
а се правя на смела
тъпа жалка страхлива миризливка.
по отвртаителна съм дори и от моята най-добра жалка вмирисана на съжаление и стремяща се да постигне
нещо приятелка А
как ми се иска някой да ми каже нещо смислено. нещо което да звучи смислено на мен, само на мен,
другите са от марс
о не... плутоний, той беше отписан от планетарния съюз.
|
| |
|
|
|