|
Весело беше на моето погребение.
Абсолютно всички се напиха без стеснение
и без изключение.
Само на мен ми беше малко кофти.
Птичките по клонките пееха
чик-чирик, чик-чирик.
Първите вървяха с левия напред.
Другите вървяха с десния напред.
Само мен ме влачеха и с двата напред.
Ненужен
Някои казваха време му беше.
Другите пък казваха за там си беше
за там, за там.
Само аз си мислех, ех рано ми беше.
Ненужен, ненужен.
За среща с новия ден,
събуждам се пак разгневен,
че музика гръмва и още на съмване
някой танцува над мен.
Чак тогава звъни,
моят будилник - славен,
сякаш казва "Стани, стига си се прозявал,
потанцувай дори то е за здраве."
Но пак ето на крак,
пия си аз кафето,
падат чаши в такт, чупят се на парчета,
а отгоре над мен - чупят паркета.
Дори моят стол, rock & roll
в утрината танцува така,
че му се клати вече крака.
Така ден след ден, разгневен,
чакам да съмне и голият хол,
над мен да гръмне с rock & roll.
Най-сетне гнева си събрах,
затичах нагоре без страх,
дори продължително и оглушително
звъннах, готов за пердах.
Чух напрягайки слух,
спря до вратата някой,
важно бузи надух,вече и ключ изтрака,
на ръцете си плюх и във атака...
Но стъписан се спрях,
хайде не ми се смейте...
След това изръмжах даже едно "здравейте",
че зад тази врата бе любовта.
Сега rock & roll, моят стол,
в утрината танцува така,
че му се клати вече крака.
Нали всеки ден, тук при мен,
още по тъмно диез и бемол,
вече гръмва rock & roll.
За среща със новия ден,
сега се събуждам кален,
че днес и фактически и юридически,
свързва ме с нежния пол
Rock & Roll!
Нищо не ми обещавай за утре.
Днес вече ценя всяка минута.
И какво от това, че ще има цветя
в моя дом, в моя хол, в моя панелен комплекс.
Искам цвете едно, но сега, цвете едно, но сега
Защото утре започва от днес
Утре започва от днес.
Нищо не ми обещавай за утре
аз искам сега удобни обувки.
И какво от това, че широк е света,
щом душата е тясна,
как бих могъл да порасна?
То е все едно да умра
не от болест, а от стрес
Защото утре започва от днес.
Утре започва от днес.
Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.
Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.
Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.
Като дим от вятър подгонен
покрай мен бързо мина тя.
Като зов от ехо подмамен
моят глас колебливо спря.
Като вик от време изпуснат
пак останах напълно сам.
И под погледи присмехулни
аз разбрах че била е там.
Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен.
И дано я видя повторно
или друга в този ден.
Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.
Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.
Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.
Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен
и дано я видя повторно
или друга в този ден. (х3)
Хайде пейте с мен бре хайрсъзи
|
рекох си, че не е лошо и това да го има ... [re: Luda_Glawa]
