Зарежи ти милейди и ми обясни, защо трябва да го слагам в контекст това творчество за да го оценя. Ако е трябвало да е в контекст, защо не е?

Да разбирам ли, че това не е оригинала и има нещо като увод, който обяснява тъпотата на тази млада (еба ли я) жена, чийто мисли това писание представлява? Да разбирам ли, че авторката (писача) е искал нещо да ни обясни, покаже, породи в нас? Нещо различно от скандализиране?

Намирам това, писанието на петък за българските мъже (ако е нейно) и подобни за напълно елементарни опити за провокация. Далечна ми е идеята, целта, стойността на подобни. Може би ти, като един ценител, можеш да ми обясниш, защо това се води литература, или с каква смелост го наричат фейлетон, дума, която предполага някаква асоциация с литература.

Това не е нищо друго освен писмена реч. Дори това формализиране на подобни бръщолевения им е много.

Хората си серат в устите за сексуално задоволяване. Или си завират бутилки от шампанско. А, скандализирах ли ви? Сега вече писател ли съм? Литература ли е това?

Бахти, откога пошлото и скандалното само по себе си е литература? Хиляда пъти бих предпрочел "Историята на окото" отколкото "скучните размисли със сексуален отенък на една жена". И двете са еднакво безсмислени, но едното поне е било актуално за времето си и открито говори за мозъчни отклонения, упадак и деградация.

Горното, има нужда от малко детайли за това как са й го е вденали, къде, под какъв ъгъл и как са й са се друсали циците и може би, само може би, би могло да се класира за "Чук Чук" или някой друг от по-долнопробните вестници.

When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.