|
|
| Тема |
 Ноември |
|
| Автор |
Sochnichka (pastirka) |
|
| Публикувано | 05.11.05 03:30 |
|
|
|
04. 11
Мъката ръми в сърцето
полегато, настрани...
Там където още капят
вчерашните ми сълзи.
Днес е трудно да се диша.
Въздухът за теб тъжи.
Днес навършваш тези трудни,
мъдри тридесет и три.
Поумнял си. И обръгнал.
И забравил. И простил.
На небето белег тъмен-
странно 33.
Три пъти за теб ще вдишам
и издишам остър дим.
Три години ще се питам
бил ли си или не бил...
Теб цигарите те мъчат.
Няма шанс да се прости.
Забрави ги. Не помръквай.
Брой до 33.
Днес небето не умее
слънчев лъч да приюти.
И ноември е настръхнал,
моли идващите дни:
" Моля ви, не ме щадете!
Разкажете ми насън-
мисли ли за мен небето?
Плаче ли само навън? "
Дъжд ръми студен в сърцето
и римувано боли...
... там, където има белег-
цифра 33.
На небето празник има.
На небето- рой звезди.
Зима дебне. Дъжд проливен.
Свещи тридесет и три.
Сбогом лято. Ще забравя
палещите ти лъчи.
Остаряла катедрала
нежно ще ме утеши.
Kolko?
Shest.
Kvo shest?
Mi kvo kolko?
| |
| |
| 
|
|
