|
|
| Тема |
 На Слънцето...! |
|
| Автор |
тиxaтa.cтъпka (Д.Д.Д) |
|
| Публикувано | 05.01.05 22:48 |
|
|
|
Насъбра ми се доста. И да питаш защо - не мога ти отговоря. За тези които настояват ще кажа, че с времето се наслагват пластове. Борис Христов им казва - "драскотини в паметта". Как го е казал само човекът.На гениите им иде някак отвътре, затова им викаме гении. Та си мисля, че самотата ми дойде в повече. Не, не че не я обичам/нали само това което много обичаме може да ни накара да страдаме/. Сякаш в детството си бях най-щастлив. Лято, улица/ тук там асфалтирана/,4 стотинки за една обикновена вафла и едно небе, ама толкова синьо, та чак да те заболи. И какво ми липсваше? Целият свят бе в мен. Всеки ден започваше с потупването на майка ми да ставам, че е изпекло отдавна и завършваше с неистовото ми желание да си купя шоколад "Крава" . Чудно време!
А днес? Днес е различно. Имам имоти, коли, пари да си купя всичкия шоколад крава. Но не съм щастлив! По дяволите как ми е тъпо да го живея този живот. С всичките норми които ни налага цивилизацията. И да ме питате защо - не знам! Може би заради годините в бездуховно обкръжение, които разстреляха без жалост детето в мен. Или заради помията, която ежедневно ме залива чрез всички така наречени средства за масова дезинформация. Преди години в джава чата намирах приятели и лекарство за неизлечимите ми рани. Уви! И чата вече го няма. Може би тъгувам по него. По атмосферата която се създаваше всяка вечер в тоя храм на общуването. Където влизайки всеки събличаше своята ежедневна прашасала роба и ставаше малко по - добър. И за да завърша подобаващо тази моя елегия по отминалото време и изчезващото благородство между нас, ще си позволя за използвам думите на един друг великолепен поет - Иван Радоев.Мисля, че са си точно на място:
Аз съм болен!
От години лежа зад прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене - два реда въжа,
крива стряха, коминът съборен!
Magister bibendi
| |
| |
| 
|
|
