Чувствам се празна. От емоции. Нямям желание, не съм влюбена, но и не искам да се влюбя.
Той си отиде, защото аз пожелах така, пусна ме. Пусна ме и после успя да излекува липсата ми. По-успешно, отколкото аз неговата. Аз не искам да го пусна, не искам да забравям формата на ноктите му, дребните чудатости, за които само аз знаех... Сега вече не само аз, вероятно. Сега знам колко струва, защото човек разбира в трудните моменти колко струват приятелите му, хората, с които е разделил моменти от живота си и е страшно, когато осъзнаеш, че тези моменти са били за другия просто споделена чаша кафе, страшно е, когато разбереш, че този човек иска просто да гледа през теб, че всичките тези година са били просто чаша дълго кафе.
Отдавна престанах да пия кафето си със захар, но адски ми писна от горчивия му вкус. Горчивината му вече не ме връща на земята, защото съм била в облаците, толкова щастлива, а ме кара да си спомня, че и този ден е започнал, дълъг, както и дългото кафе в чашата ми.