всеки текст го пиша за някой конкретно. И с цел.
Нямам "болка". Не помня да съм имала. Егати ако това тъпо сърце не престане да ме боли тази вечер просто ще изкукам.
Хех, пиша си мислите.
Звучат така: пак си осрах вечерта що ми трябваше въобще и утре ебаси тъпия ден ще бъде и пак трябва да уча а не мога и що по дяволите никога не се поучавам от грешките си а продължавам да ги повтарям
Тук няма логика сякаш.
Или има? Анализ:

Осрах си вечерта => нещо съм направила с последици => утре денят е определен от тазвечерните ми занимания => кофти, утре трябва да уча, а няма да мога да се съсредоточа => осирането на вечерта е грешка, която и преди съм правила
Уф, отдъхнах си, има логика някаква.
Абе тук имам някакви странни хора на кю-то, дето не ги познавам. Я фуч, да се махат. 16 души са напълно достатъчно.
Кво още... а да, чудя се какво ми става в главата.
1. Защо по дяволите уча висше и то право?
2. Що не се ожених на 19?
3. Що пиша тук въобще (въпрос от изключително значение)
4. Доколко мога да си държа на мъжката дума? Например... обещала съм да не тормозя един човек и наистина не го тормозя вече трети месец. Дали ако обещая на друг един човек никога да не го тормозя ще издържа по същия начин?
5. Как се казвам, мама му стара?
6. Кога ще си довърша книгата и ще съм свободна да се разкарам?
7. Защо ме има на кю като ме няма на кю?
8. Егоизмът лекува ли се с гладолечението на Лидия Ковачева? А патологичната лъжливост? А разхилядорението на личността?

Aledar~