|
|
| Тема |
 Обещаното... бля-бля. |
|
| Автор |
Aledar (демон) |
|
| Публикувано | 19.02.03 21:47 |
|
|
|
Алиса от играта седи на леглото си в лудницата, стая 12-а, и гледа някъде посредата между тавана и пода, гушнала плюшения си заек. Още малко и ще потъне в Страната на чудесата си, но тази страна не е, каквото беше. Нищо не е такова, каквото беше, ветре. Когато напусне мрака на стаята с решетки, попада на опасно място, където единствено рефлексите и доброто владеене на ножа може да я спаси. Червената кралица се опитва да я убие, вместо да е хаотично-абсурдна както в книгата... дукесата е жестоко-груба... Джабъруоки я изгаря... Как се променя светът на фантазиите, когато си луд...
Най много ми хареса мястото, което си превеждам като "Езеро от сълзи" (Пуул оф тиърс). Катериш се дълго сред камънаците, сред изпаренията от водопадите, за да стигнеш до езерото горе високо сред скалите. И там, ветре... става ясно откъде избликва водата. От статуята на Алиса, с разрошена коса и болни очи, оттам се изтича водата, лее се надолу в пропастта.
Обещах ти приказка, дете, но всичките ми приказки са като река Арам напоследък. Мъглите на Арам вечер отразяват минало, настояще и бъдеще, вихрят се кървави, изплитат облачни фигури на конници и мечове, чува се сблъсъка на мечове. И приказките ми станаха кървави и жестоки, като мен.
Исках да ти разкажа за строежа на един мост по ЖП линията между Стара Загора и Търново. Създаден е в началото на миналия век от някакъв белгийски инженер, който бил специално привикан с цялото си семейство, за да изпълни поръчката. Когато я завършил, хората от село Ягода се събрали и запчнали да шушукат, че мостът е толкова крехък на вид, че едва ли би издържал тежестта на влак. Белгиецът бил човек на честта, каквото и да означава това. Той извикал жена си и семейството си, застанал под моста и наредил влакът да премине с цялата си скорост. Машинистът се колебаел, но онзи измъкнал пистолета си и му наредил да действа.
Влакът се задал и околните червеникави скали затреперили. Белгиецът си стоял със скръстени ръце и не трепвал. Мостът започнал да скърца под тежестта на вагоните и точно тогава жената на строителя се уплашила и побягнала. Човекът извадил пистолета си и я застрелял пред очите на децата си.
Истината е, че и до днес мостът си стои. И всички хора, които са минали по него, нямат бройка...
Защо ми станаха такива приказките?
...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...
Aledar~Редактирано от Aledar на 19.02.03 21:49.
| |
| |
| 
|
|
