...да заплачеш,да избягаш...или врата на замък..и мълчиш,и да лежиш...изучавайки тавана...и да мечтаеш не както другите...да целуваш небето...таван-въртележка/с кончета,като тези на луна парк/
Аз не срещнах днес снежната кралица...нито вчера я видях,не помня кога и как даже я видях за последно...и дали вече наистина съм я виждал някога или всичко е илюзия...всичко е размило очертанията си и немога вече със сигурност да кажа дали е било истина,сън или времето си прави шеги с разума и възприятията ми...няма ги вече приказните герои,смелите мъже изпълнени с доблест и достойнство,феите,елфите,славните викинги и техните богове и те май завинаги се преселиха във Валхала, ядейки, пиейки и отдали се на забавления,нехаят отвратени от това което става тук долу...само троловете,гноми(понякога) останаха като че ли...и вероломства....и лъжи...и измами...и да,като че ли останаха само приказките за великите времена.А дали са били реалност въобще?И какво е реалността...?Наистина ли е това което е(каквото и да е то в крайна сметка)...и приказките само бягство и спасение от реалността ли са,за да е тя по-поносима?Немога да спя нещо,...цяла нощ не съм мигнал,а днес е почивния ми ден(тоест нощ)...каква ирония...едва следвам лакътущета нишка на мисълта си вече...мисля,че ще е по-добре след малко ако отида да поспя...или поне да се опитам.Добре че поне ти пускаш тук някоя по-свястна тема отвреме на време.Нещо за което си струва да напиша някой и друг ред когато ме хаванат безсъниците...

Готино е да си важен,но по-важно е да си готин!