|
Ми не знам... искам да ти разкажа приказка. Разказвам приказки само на хора, които са ми близки, защото в създаването влагаш сърце, а сърце не се дава на всеки. Целият ми свят напоследък е една приказка - Лековит Дракон живее в банята, в шкафа ми има гном (понякога), а навън, през прозореца, няма блокове, а нощен вихър от светлини. Някои нощи давам историите си на приятеля си... с нежност, заради красотата на търпението му към мен. Всичко е приказка, за да стане реалността поносима; всичко се превежда в друг код, автобусите стават коне, моливите - мечове, правото - магия, колегите - воини, мъжленцата - мъже. Не харесвам слаби и страхливи мъже. Хора. А жените...
Днес срещнах Снежната Кралица - в трамвая. Най-красивото момиче, което съм виждала някога. Дребничка, със страхотно тяло и с невероятно лице - лице на богиня, бяло като мляко, със сини очи, грейнали като факли. Без грим... гладка и мека кожа, светла къса коса... влюбих се. Искам да я рисувам. Как би ми се искало да приличам на нея... Сигурно обаче само щях да стоя пред огледалото и да си се възхищавам... Да е жива и здрава!
Мислех да се напивам по случай успешното завършване на сесията (войната). Но... Но! За какво ми е? Сега ще се отдавам на пороци... сядам пред компютъра и четири часа ще гледам визуализацията на Уинамп-а. Правят я за хора като мен. Ще мечтая. Ще пиша. Може би. Ще галя котката, с която спим преплетени, хаос от нейните и моите лапи, от черна козина и светла коса, опашка и пръсти... И двете сме с кошмари... тя гони нещо, мен някой ме гони.
И ми се разказва, и ми се разказва... а не бива... и ще си направя стая в Джава - "Усмирителна"(риза), усмирителна за желанието да се създава писмен текст. Ми... като не искам да говоря... и няма на кого... плямпам тук.
Зареветь, убежать... или дверь на замок... и молчать, и лежать, изучать потолок... и мечтать не как все... целовать небеса... потолок - карусель... Горките българи, които си мислят, че знаят руски само защото прилича на българския (а той и не прилича)... какво ли схващат от този текст?
Не мога да пиша свързано... следизпитно изпразване на мозъка. Самотно ми е, мамка му. Това май исках да кажа.
Бля-бля.
...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...
Aledar~
|
Срещнах Снежната Кралица
