|
|
| Тема |
 Садо-мазо уиски с вино |
|
| Автор |
Aledar (детенце на Иво) |
|
| Публикувано | 17.01.03 20:39 |
|
|
|
Просто се уморих. Не знам... какво да пиша. Но тук повечето хора не знаят какво пишат, нито защо, като изключим темите за сбирките.
Днес си мислех... за хобитата. И защо аз нямам хоби. Поне не се сещам за нито едно нещо, което бих нарекла свое хоби. Хората се занимават с толкова безбройни и празни неща... излишни неща, които им запълват времето. Завиждам им. Понякога ми се иска и аз да бърборя някакви "фенски" неща. Чувствам се като оня си приятел, дето събираше некролози. Сигурно не е имал с кого да обсъжда увлечението си по мъртви и по садо-мазо литература. Какво четеше последно? "10 000 камшика" и дьо Сад... Но затова пък ме влюби в Бодлер: "...когато натежи като капак небето/ върху духа, съзнал печал и нищета/ и хоризонта цял обгърне, при което/ ни носи тежък ден, по-черен от нощта... когато дъжд вали и бързите му дири/ с решетки на затвор огромен бих сравнил...". Не помня нататък. Вече не се чувствам така.
Тази вечер няма да уча, това е ясно. Нещата не ме засягат. Не ме докосват. Безразлични са ми. Като модите, които прехвърчат наоколо. Като Хари Потър и Властелина. Като избелените дънки и висящите на врата телефони. Като разноцветните фиби и розовите кичури. За мен това е садо-мазо...
Не бих събирала некролози - много е комплексиращо. Там всички са толкова съвършени и безгрешни. Колко ли от тях са били бастарди, алкохолици и насилници? Или може би за тях никой не си прави труда да съставя некролози. Все тая, ще ми гръмне главата.
Тази вечер ще се напия до четирикрако състояние на духа. Що не трябвало да пиеш сам? Не помня.
... помня очите му и това как ме учеше да бъда това, което съм ... Грешка! Аз бях това. Аз се учех да бъда това, което съм. Сгреших. Трябваше да стана това, което се искаше от мен да бъда. Трябваше да се оставя да ме формират.
Предпиянски приказки. Как ми се мъкне мисълта... Щастлива съм.
dear god make me a bird so I can fly far far away from here
Aledar~
| |
| |
| 
|
|
