|
|
| Тема |
 Просто така |
|
| Автор | ляryшoнok/жaбчe (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.09.02 16:41 |
|
|
|
Бедри Рахми Еюбоглу (1913-1975)
Из "Писма до Твореца"
Трето писмо
3.
Виж, око, вземи се поогледай -
все същата история,
все същите Адам и Ева,
ябълка
и круша,
за оставащите - Ясин* ,
за отишлите си - литургия.
Ти тази работа
четирийсет дни и нощи забрави я!
Попитали фиданката: - Защо растеш?
Рекла: Костилката ме тика.
Попитали костилката: - Защо я тикаш?
Рекла: Пръстта ме притеснява.
Попитали пръстта: - Защо с костилката се занимаваш?
Рекла:
Ще ви го кажа на ухо, щом станете на пръст.
Попитали плода на нара: - Колко са зърната ти?
Рекъл: А на мен какво ми пука, който ги яде да ги брои.
Попитали и розата: - Защо дъхтиш?
Рекла: Това е моето богослужение.
Рекли: - Тополо, ти не се ли молиш?
- Как така, тя рекла, наполовина съм заровена
в пръстта. Заровената част се моли, аз
се кланям доземи.
Тополата при корена й разкопали: Дървото се притурило
и всички чули как тополата се моли.
Попитали един от облаците: - Облако красив, защо
не можеш в шепи да се побереш?
Рекъл: Ако попадна в нечии ръце, онези, на които
им приличам на кола,
ще искат да ме впрегнат, на които им приличам
на котле, ще искат да ме
пуснат в кладенец; онези, на които им приличам
на мечок, ще искат
да им поиграя казачок, а на които им приличам на пешкир,
ще искат да си бършат носовете.
Попитали звездите: - Защо така далеч от нас
блестите и изгаряте?
Рекли: А вашите зеници защо когато ние се затворим,
се затварят?
* Глава 36 от Корана, обичайно използвана и като заупокойна молитва
 цунка на тези дето ги обичам и нека силата да е стях !
| |
| |
| 
|
|
