|
|
| Тема |
 НЕсподелено |
|
| Автор | тя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 22.04.02 00:22 |
|
|
|
Пак мислиш за мен, нали? Моя образ не излиза от главата ти. Първата ти мисъл сутрин е дали ще ме срещнеш днес, а вечер не можеш да заспиш, защото водиш въображаеми разговори с мен. Казваш ми нещата, които ти се иска един ден наистина да ми кажеш. Аз съм с теб и на спирката, когато се вглеждаш в лицата на хората и ти се струва, че виждаш мен. Играя си с теб, а ти би изтърпял всичко само, за да си до мен. Унижавам те, но на теб не ти прави впечатление. Започвам да си мисля, че може би си мазохист. Когато се смея на шегата на някои друг ти се опитваш да се намесиш в разговора, но никои не те забелязва. Ходиш на местата, които аз обичам, защото се надяваш да ме срещнеш. Опитваш се да се сприятелиш с моите приятели, за да си близо до мен. Нарочно ме дразниш, за да провокираш някаква емоция в мен. Това от което се страхуваш е безразличието. Боиш се, че някои ден ще ми омръзнеш. Аз се опитвам да ти го кажа. Не е ли време да се откажеш? Не, не точно днес когато обещах да ти се обадя. Притесняваш се, че телефона ще звънне точно когато си излязъл за малко, затова седиш до него и сърцето ти се свива всеки път когато чуеш познатия звук. Пак няма да издържиш и ще ми се обадиш пръв. Ще измислиш някакво глупаво извинение и ще ми предложиш да отидем на кафе. Аз ще ти откажа. Винаги го правя, но в теб се тай надеждата, че може би утре ще се съглася. Намеквам ти, че нищо няма да се получи, но ти живееш в твоя измислен съвършен свят и не искаш и да чуеш. Държа се грубо и после съжалявам затова. Знам, че ти не си виновен. Обсебен си от мен. Знам, че те боли. Но не се притеснявай, всичко ще се оправи. Може би точно утре е денят когато мечтите ти ще се сбъднат. А сега заспивай. Аз ще бъда до теб през цялата нощ. Но само в сънищата ти…
| |
| |
| 
|
|
