Една дума, ме смути много - разкайваш…
Знаеш ли отдавна съм приела човешката суета в мен и моя свят, Приех света такъв какъвто е, защото това е Моят свят, светът, който аз си създавах. Грешните и правилните посоки, по които съм поемала са били просто Моят път и именно когато осъзнах, че всяко нещо е такова, каквото е Отношението ми към него, разбрах, че няма Правилно и Грешно… няма грешен път, има път, по който трябва да минеш…. с болката и трудностите, които ни се изпречкват..
И странно защо ти, който си разбрал,че "ВСИ4КО Е ВАПРОС НА ОТНОШЕНИЕ" споменаваш думата Разкайване….
Няма за какво да се разкайвам в живота си… всичко, което съм изживяла е част от пътя ми… трябвало е да се срещна с него, трябвало е да изпитам и болката и страха, за да се науча да обичам.
Както и съм разбрала, че болката не е възмездие за грешен път, а единствено Страхът прави нещата Грешни ….
И това не са само думи… повярвай ми….

Сега пък аз се надявам да ме разбереш (а, вероятно и знам на кой говоря :)) Не искай разкаяние от никого в живота, както не го прави и ти… Каквото и да си изживял.. трябвало е да се случи.. не се връщай назад.. .. там е само миналото… Имаш много в себе си, използвай него. Не търси у другите, това, което на теб ти трябва, още повече, че го имаш. Всеки сам в крайна сметка си плаща в живота… Искай красотата за да плащаш с красота… страхът ще те накара да се противопоставяш … и да изживяваш агресията

А, впрочем исках да ти кажа, че Прошката и Разкаянието имат различна основа.. и са съвсем различни чувства…Едно нещо като "Вяра в себе си" ги прави различни…. А и не съм сигурна, че сега искам да говоря повече за това … )))))