Ех....Солей,мъкар,че не те познавам....всеки път когато те чета сърцето ме пробожда...много мъка има в твоята добра душа.:((Напълно си права и одобрявам по всяка една точка вижданията ти за този живот който живеем сега....и накрая ,какво?Нищо няма да оставим....ще оставим една мимолетна след която ще изчезне с течение на времето.Понякога си задавам въпроса..."Защо живеем?"Защо се разждаме?"За да се мъчим и да сме нещастни ли?За това ,че лошите моменти са повече от добрите?наистина много хора бленуват за онзи по-добър свят...където ще можем да прощаваме и да ни прощават,да обичаме и да ни обичат,да разсмиваме и да ни разсмиват.....да живеем с мечти които да се сбъдват,да живеем в един по справедлив свят....неискам и да си помислям ,за онзи момент когато ще трябва да напусна това място...само заради хората които обичам.Страх ме е от смъртта...страх ме е от всичко....понякога не намирам сили дори и да мисля.
Ей така.....оставям се дните да минават....и не преодолявам страховете си уви:((

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите