Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
************************
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмяІ
Тя... беше!Редактирано от Septienna на 12.03.02 20:59.
|