Тишината е твойто име на ум,
всеки облак носи твоя парфюм,
всички влакове водят в твоя тунел,
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се денонощен и блед,
всяко вдишване е квадратче към теб,
ти навсякъде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра?
Нямам ръце, нямам лице, някой го взе.
Но ще простя целия ад, целия свят, някой го взе.
нa-на-на-на-на-на-на-на- йе...
нa-на-на-на-на-на-на-на- йе...
Ти си хаоса в мен, дупка от куршум.
Ти, плод развален, бял космичен шум.
Ти, град забранен, полъх от парфюм.
И смях в тъжен ден, плод на болен ум.
Черни истини в мойто тяло пълзят,
всички изстрели се извиват назад,
любовта ми е озверяла трева,
заразена плът, тумор в мойта глава.
Как да те спра?
Нямам ръце, нямам лице, някой го взе.
Но ще простя целия ад, целия свят, някой го взе.
нa-на-на-на-на-на-на-на- йе...
нa-на-на-на-на-на-на-на- йе...
Ти си хаоса в мен, дупка от куршум.
Ти, плод развален, бял космичен шум.
Ти, град забранен, полъх от парфюм.
И смях в тъжен ден, плод на болен ум.
Aledar~
|