Човекът бил прав за съжаление и вярно виждал недостатъците и пошлия живот,който водел и за момента ,за онзи кратък миг на откровение пред себе си Той си признал всички грешки и откровени
заблуди,които му пречели да е ЧОВЕК-и заспал спокойно и с чиста или поне позабърсана съвест и сънувал,сънувал че е къртица.....
Но каква къртица бил Той в съня си?Бил една богата,млада и все още хубава къртица.Много хора се стремели да бъдат до него да се докосват до тази млада,хубава и т.н. картица.Той се возел в скъпи коли,хранел се в най-добрите ресторанти и бил с най-хубавите млади хора около себе си.Той бил човек с власт,със собствени решения и тези който не били близки Нему изпитвали страшния гняв на ЧОВЕКА,който можел всичко!!!
Тогава не мислел,че е сляп за живота,че е станал беезчувствен и отдаден само на собствените си страсти и наклонности ЧОВЕК.
Той просто бил ТОЙ.И бил НАЙ.
И така протичал луксозния живот на човека-къртица.
И препускал той от място на място все по-добре и по-добре приеман.Все по ухажван и все по-страшен за обикновенните.Къртичите магистрали били просторни и добре затъмнени.Подходите към лъскавите клубове и ресторанти били добре разчистени.Всичко това за да не се виждат хилядите
грозни,болни и гладни къртици сврени в ъглите.
Препускал ЧОВЕКА-къртица ..но не щеш ли една дребна подробност , грозно отчупено парченце съдба разсеяла шофьора точно на остър завой.
Ударът бил страшен и пищяштите звуци на раздирана
ламарина и бляскавата експлозия за миг разбили безсмисленото Му съществуване наречено живот.
Впрочем както е знайно къртиците не понасят блясъка и от него къртицата-ЧОВЕК-къртица с писък
изскочила от дебрите на съня.Господи казал си ЧОВЕКА,добре че е само сън...Божее, след миг потреперала къртицата-за малко помислих ,че съм човек...Исусе, си помислил.....,какво ли съм?
Материализиралото се НЕЩО се чудело.
Било светло или пък тъмно или просто сиво или кой знае.
Кой си Ти?