ако кажа че си мислих подобни неща, ще ли повярва някой?
ми да чудих се. мислех си не избледнява ли някак настроението на другия така като не е пред теб и не можеш да го видиш. говориш си с него смееш се ама не виждаш как той ти се усмихва, не виждаш дали наистина се радва да те види или просто си пише ей така. вярно виждаш това :) ама не е същото. трудно е да предадеш настроението си с буквички. едно и също нещо може да звучи по различен начин. не долавяш интонация виждаш само пунктуация. е ще кажете щом речника му е достатъчно богат... ма не е така друго си е.
Ето например първо си пиша с някой и си изграждам представа после се срещам и тази представа малко или много се променя. тъй че мисля си че винаги остава нещо скрито гледайки монитора.
така е, не може да не си самотна сама пред една машина, меду!
искам да виждам усмихнати физиономии, искам да чувам звънливи смехове, искам в радостен изблик да прегърна някой, искам в радостен изблик да целуна някой ... е тук май не може... Не трябва да се отказваме от риъл света щото имаме кибера. Трябва двата свята да се слеят за да няма празно пространство. за туй хора нека се виждаме по-често!