Медузче, милото ми, отпускай се по-често...
и си се чуди разни работи...
и ако "реалните" хора имат само един живот, ние имаме поне още един...и както в реалния сами си го създаваме...и в кибер живота ни е така- пак сами си го създаваме ...и да мило ..с нашите мисли...именно чрез тях изживяваме и болката и радостта и любовта и ...хилядите случки в животите...риъли и кибер ...всичко е в мисълта ни медуз...всичко е там...и дали си застанала пред някого и или той е зад монитора...едно е сигурно миличка, той не би могъл да съществува никъде, ако първо не е бил просто представа..ако не е минал през сърцето ... и не е останал в мислите ти...Всяко нещо от живота минава от там...а някои след мислите преминават и в душата ти...завинаги...
Опитвала ли си се да ....накараш света да спре да съществува... с него изчезват и нечии очи..и нечии ръце и....чувствата мило...оставаш ти...сама със себе си... тогава раждаш и света...твоя свят...за да се появиш наново в него...
ех и аз като теб.... поотпуснах се мааму...ама ей стегнах се...
усмихвай се слънчо...