Приятел? Хм. Я да опитам сега аз...
Приятел - човек, за когото минавам през огън и вода.
Човек, с който мога да говоря за хилядите шантави неща, които ми хрумват.
Човек, с който мога да осъществя още по-шантавите си идеи.
Човек, с който да плача, когато ни е тъжно и да се смея до припадък, когато ни е весело.
Човек, който може да разчита на мен АМА ВИНАГИ и за ВСИЧКО.
Човек, чиято болка /и физическа и душевна/ бих поела върху себе си.
Човек, на когото мога да покажа и да дам ЦЯЛАТА си любов.
Човек, който обичам заедно със целият списък от недостатъци и качества, а не на части.
Човек, мисълта за който ме кара да се усмихвам, ей така, защото съществува.
Човек, заради когото се събуждам сутрин, и заради когото продължавам да живея.
Ами...мога да пиша, пиша, пиша много още.
Но май написах най-същественото.
И още нещо да кажа - ама недей да се отказваш от възможността да имаш ПРИЯТЕЛ, само защото може някой ден да си отиде от теб. Нека си отиде. В края на краищата всеки си има собсвен път и дълбоко в същността си човек е самотен. Никой няма да остане с теб ЗАВИНАГИ тъй или иначе. Единственото, което ще остане са прекрасните спомени. Натрупай си колкото можеш повече от тях, за да има за какво да се усмихваш, когато приятелите си тръгват...и дай възможност на други да се появят в живота ти.

ПЕТЕ ОБИЧАМ ТЕ, НАЙ-МИЛ ПРИЯТЕЛ НА СВЕТА!
ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ ТОЛКОВА МНОГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!