поне според мен е до съотношение на ценностите. За тебе е важно да НЕ духаш на шефа, други може да имат по-толерантно отношение към задачата, да смятат че не си струва разправията или пък да си мислят че е от полза в кариерата. Може пък и да им харесва тоя плейбой, поне малко. Всяко нещо допринася. Може пък целия проблем да се отнася до културни различия. Може пък, там, във Франция, или конкретно в тази среда, предложенията за секс да са в рамките на добрия тон, а както отказа, така и съгласието да са нормални.

А тия французойки - знаейки за любимата тема за женски приказки във Франция "С кого да се разведа", мисля че просто са намерили удобния момент да извлекат социален, работен или направо паричен дивидент от ситуацията. Меркантилно-променливото целомъдрие не е необичайно в общества с традиции в класовото разслоение. (Нищо няма да кажа за нашето общество, което традиции няма в тая насока и затова няма оформен пазар на личностни отношения. Обликът му е съвсем друг.)

Аз съвсем доскоро илюстрирах разтегливостта на понятието "сексуален тормоз" (макар че целта ми беше друга) хапейки ушите на жените които ми харесват (те си знаят), а и на мъжете понякога (и те си знаят). Никой не ме е упреквал в сексуален тормоз, освен една колежка, която пък въобще не бях хапал. За нея сексуален тормоз беше дори това че хапя другите и ВЪЗМОЖНОСТТА да посегна на нея.

Държа да уточня едно нещо - вече не хапя.

В такива ситуации с неясни правила, важното е да си убедена че постъпваш правилно, а не дали наистина е правилно. Наистина правилно няма.

Успех и да наминаваш насам.

remember, there is no fork()