Значи това е моето:
5. в Java полиморфизма е не "възможност" а "всеобщо свойство
И при двата езика ги има тези неща - има ли значение как се наричат, т.е. това не е нито предимство, нито недостатък на който и да е език. Да не разправяме, че в Java пък нямаш множествено наследяване, нито пък различни нива на видимост при наследяването (private, protected, public), нещо което в някои моменти е доста полезно (макар и понякога да противоречи на някои ОО концепции).

Това е твоето:
Тук вече пролича, че говориш доста наизуст. Дори не съм убеден, че знаеш какво точно . Нито за модификаторите (и в Java ги има), нито за полиморфизма. Колкото до множественото наследяване - то не е необходимост, не съм убеден и доколко е удобство, въпреки че бих го приел като такова

Кое е наизуст - това че във в C++ има повече изразни средства ли?
Айде кажи ми как да отбележа (в Java), че дадена операция няма да промени обекта, който и подавам като аргумент (това в C++ си става с const).
Да не разправяме, че в Java няма enum, typedef и т.н. Според мен е много по извратено да декларираш интерфейс или абстрактен клас, само за да въведеш 5 константи.
За templates да не говорим - това в Java все още го няма, а според мене
vector<SomeClass> е много по-четливо от Collection.
Как според теб, човек в горния пример ще разбере, че тоя Collection съдържа еди-какви си обекти?
Това за полиморфизма - какво значи според теб всеобщо свойство. Това че не ти се налага да пишеш отпред virtual ли? Ами понякога пък това си е удобно - все пак показваш кои операции могат се предполага да бъдат override-нати.
А за private inhetinace - ами това във Java го няма, а някой път е доста удобно. Знам че подобно нещо може да се симулира с inner класове, ама не мисля че подобен код е по-четлив (мака че това може да е въпрос на навик).

Ами това засега - ако искаш голям спор - прехвърли темата в Програмисти и гледай кво става.